О, майко моя, родино мила, 
     защо тъй жално, тъй милно плачеш? 
     Гарване, и ти, птицо проклета, 
     на чий гроб там тъй грозно грачеш ? 

     Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, 
     затуй, че ти си черна робиня, 
     затуй, че твоят свещен глас, майко, 
     е глас без помощ, глас във пустиня. 

     Плачи! Там близо край град София 
     стърчи, аз видях, черно бесило, 
     и твой един син, Българийо, 
     виси на него със страшна сила. 

     Гарванът грачи грозно, зловещо, 
     псета и вълци вият в полята, 
     старци се молят богу горещо, 
     жените плачат, пищят децата. 

     Зимата пее свойта зла песен, 
     вихрове гонят тръни в полето, 
     и студ, и мраз, и плач без надежда 
     навяват на теб скръб на сърцето.